Outline is a outline which gives write essays for money a platform where you are able produce your own ideas and to build your personal writing. It's crucially important to completely engage yourself you will compose. For those who haven't introduced any kind of solution in your essay encourage individuals to become conscious. As a result, it's necessary to ask assistance is written by essay from reliable places that may sort your need. You can see personal essay. You could see essay. Collaborating with our small business, you will get the professional essay help online. A standout school admissions essay ought to be appropriately composed to sum up.

class="alignnone wp-image-792 size-full" src="https://proiectactive.ro/wp-content/uploads/2018/12/Logo-BgGov-1.jpg" alt="" width="343" height="237" />
ПОВИШАВАНЕ КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ХОРАТА В ПРЕДПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ ЧРЕЗ ПОДОБРЯВАНЕ  НА ТЯХНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ И ОБРАЗОВАНИЕ

ВОДЕЩ ПАРТНЬОР – Кметство Тузла (окръг Констанца) Румъния

Адрес: ул. „Шосяуа Констанцей“, № 80А, община Тузла, окръг Констанца, телефон / факс 0241-747178 имейл: primariatuzla2007@yahoo.com, уебсайт: www.primaria-tuzla.ro

Описание на партньора: Община Тузла се намира на 20 км южно от община Констанца и има население от 6228 жители, които са предимно румънци, също така и членове на татарската, турската и ромската общност.

Икономиката ѝ е балансирана, основана на селското стопанство, промишлеността, строителството, риболова, рибовъдството, търговията и т.н.

Общината е разположена на брега на Черно море и разполага с тесен, див и живописен плаж. Той е любимо място на хората, търсещи спокойствие и уединение.

През годините Тузла се е превърнала в основна туристическа атракция за хората, търсещи адреналин. На летището в Тузла се извършват полети с парашут и други полети за развлечение. Освен това, аеродромът в Тузла е домакин на авиационното шоу „Tuzla Fly In” Aero G.P. събитие – еквивалентно на Формула 1. То събира на едно място най-добрите военни и граждански пилоти от страната и чужбина в изумително шоу по авиоакробатика.

До влизането в сила на Закон 72/1999 относно възстановяването на общините Констинещи и Хория в окръг Констанца, община Тузла включва в себе си три общини: Тузла, Костинещи и Шиту. След влизането в сила на горепосочения закон община Тузла включва в себе си само района на Тузла. Община Тузла притежава площ от 735,80 ха земя в границите на общината и повече от 5800 ха извън границите на общината.

Община Тузла се намира в централната източна част на окръга. Разположено е на брега на Черно море, на 25 км от община Констанца. До прилагането на Закон 72/1999 г. община Тузла се състои от местностите: Тузла, Костинещи и Шиту. След влизането в сила на горепосочения закон, община Тузла се състои само от едно село – с. Тузла, със земята в границите на общината, която е в непосредствена близост до курорта Ефорие Юг. Съседни на Тузла са областите – градовете Текиргьол и Ефория Юг – на север, на запад – община Топрайсар, на югозапад – община 23 Август, на югоизток – община Костинещи, а на изток – Черно море.

Определянето на геоложките и хидрографските дадености на една област е от решаващо значение за разкриването на нейния естествен потенциал и начинът, който той може да се оползотвори.

Територията на комуната се намира в североизточната част на платото Кобадин – Негру Вода. В резултат на това цялата еволюция на територията на общината е неизменно свързана с еволюцията на съседното плато. Развитието на ландшафта се определя от геоложкия субстрат, от оформящото действие на външните агенти. По-късно към тези фактори се добавя и действието на човека, което въвежда нови елементи в процеса на оформяне на терена, чрез извършване на напоителни системи и канали. Теренът на община Тузла е главно равнинен, покрит с растителност към морето (на изток) и на север (към езерото Текиргьол), като най-голямата надморска височина е 60 м (хълмът Балдаран). За източна граница служи най-високата скала в района на нос Тузла и склоновете на север (Ефорие) и на юг (Костинещи), завършващи с плаж. Местността Тузла е разположена в долина на езерото Тузла с максимална надморска височина от 40,00 m достигаща до 300 m южно от селото и 300 m на изток, със склонове от юг – 2,5%; изток – 3.8% и запад – 3%, долината преминава през центъра на селото. Тя е ориентирана на север, с лице към езерото Тузла. То от своя страна е залив на езерото Текиргьол, отделено от него чрез малък язовир.

Хидрографската мрежа на община Тузла е представена от Черно море, а напоителните канали са разположени на височината от +60.00 m нa хълма Балдаран на езерото Тузла.

„Почвата“ се дефинира като най-новото естествено образувание от повърхността на литосферата, съставено от серия слоеве. Те се формират чрез непрекъснато преобразуване на скали и материали чрез едновременното действие на физични, химични и биологични фактори в точката на свързване на литосферата и атмосферата. Възникнала от действието на факторите на околната среда, почвата е естествен корпус, образуващ и развиващ се на повърхността на сушата чрез разпадане и изменение на скалите под действието на (растителни и животински) организми при различни климатични и теренни условия. Черноземите са специфични за Добруджанската степ и заемат най-голямата част от повърхността на окръга. Типичната почва е тази на сухия климат, като най-разпространен е черноземът, естествено плодороден, подходящ за зърно и други селскостопански култури.

Административната територия на община Тузла – намираща се в окръг Констанца – „крайморски район“, е паралелна на морския бряг и се характеризира със сарматичен седимент на юг, прекъснат от „линия“ крайбрежни езера. Скалните седиманти са представени от видове скали, глина и мергел, покрити с льосови пластове с променлива дебелина.

Температурен режим. Климатът на община Тузла е континентален, характерен за степите, поради западната циркулация и се влияе от местни фактори (околностите на Черно море, морфологията на терените). Средните годишни температури са по-високи от средните стойности за страната, а именно 11,3 ° C. Община Тузла притежава истински потенциал да се превърне в туристически курорт или дестинация за селски туризъм.

 

ПАРТНЬОР – Кметство Аджиджа, (окръг Констанца), Румъния

Адрес: ул. Бижорулуи №11, община Аджиджа, окръг Констанца, телефон / факс 0241-738178 имейл: secretariat@primaria-agigea.ro, уебсайт: www.primaria-agigea.ro

Описание на партньора: Община Аджиджа е разположена на едва 8 км от община Констанца. Простира се на 4528 хектара състоящи се от две селски местности: Лазу и Аджиджея. Двете места са свързани с канала Дунав – Черно море.

Големите земеделски площи, разположени на територия на общината, са повлияли върху посоката на нейното икономическо развитие. Основен поминък е селското стопанство. Разнообразната пътна мрежа, каналът Дунав – Черно море, двойната и електрифицирана железопътна линия с клоновете за пристанище Констанця Юг – пристанище Аджиджа, републиканските пътища улесняват и насърчават вътрешната и международната търговия. В бъдеще Аджиджа би могла да се превърне в ключов търговски център.

Местността Лазу, която е част от община Аджиджа, се е развила като жилищен квартал. Жилищният комплекс представлява модерен, тих и достъпен квартал, с всички налични удобства.

По насточщем в Аджиджа има два балнеологични санаториума. Санаториумът ТБ е единствен по рода си в страната. Специализиран е в лечението на костно-съдова туберкулоза.

Крайморските дюни на Аджиджа представляват природен резерват, разположен в близост до морския зоо курорт „Проф. Й. Борча“, на 50 м от Черно море, в окръг Констанца и е с площ от 25 хектара. Природният резерват Аджиджа придобива своя статут през 1939 г. и е единственият резерват от пясъчни дюни на румънското крайбрежие. Той е представлява плато с дължина 8 – 10 м, направено от утаяването на пясъка от север, идващ от стар морски залив, който понастоящем е зает от езерото Аджиджа. Там се срещат повече от 120 растителни вида, като Cakile maritima, Sachys maritime, Carex arenania и др. Уникалната фауна на резервата е представена от Добруджанската костенурка (Testudo graeca ibera), рядко срещана в румънската фауна, но също и Mantis religiosa, Амелес, Сага и др.

От гледна точка на климата и земеделието, община Аджиджа попада в зона I с „горещ и сух“ климат. Високата стойност на топлинните ресурси благоприятства растежа на зърнените култури, предимно на техническите и индустиални култури, но също така и на лозовите и плодовите култури.

Икономическата дейност в Аджиджа се осъществява в различни сектори: пристанищна дейност в Констанца Юг – Аджиджа Порт, стоков трафик и производствена дейност в свободната зона Аджиджа, търговски железопътен, автомобилен и речен транспорт по река Дунав – Черноморски канал, мебелна промишленост, производство на тестени продукти , търговия, туристически услуги и др.

Важен икономически сектор на територията на общината Аджиджа е селското стопанство (земеделие и животновъдство). Отглеждат се пшеница, ечемик, ечемик, слънчоглед, царевица, крави и овце.

С Върховен кралски указ №. 810 г. е основан морският зоологически курорт Аджиджа, а професор Йоан Борча е номиниран за управител на курорта.

Курортът е създаден върху 25 хектара земя, на територията на село Аджиджа, между Черно море и езерата на Текиргьол и Аджиджа – езерото Гьол, на 1,5 км от гарата Генерал Йонеску и на около 10 км от град Констанца. Кметство Аджиджа е изолирано от крайбрежието, което днес е истински оазис: многобройни дървесни насаждения създават зелен остров в средата на сухи пясъци. Сред целите на този курорт са: събиране и наблюдение на фауната и флората на румънските води на Черно море.

Територията на курорта включва естествена растителност, типична за морските дюни. Дюните се формирали от натрупването на вятърния пясък от стар залив, който днес е зает от езерото Аджиджа. Дюните са колонизирани от конвенционална растителност.

Заобиколен и защитен от влиянието на биологичния фактор (както антропогенен, така и зоогенен), курортът запазва дюнния си аспект, населен със специфична флора и фауна и от самото начало привлича вниманието на много натуралисти. Колонизацията на тези дюни от растителността се влияе от тяхната височина и експозиция, от размера на пясъците, от съдържанието на сол и хумус.

През 1939 г. районът е обявен за природен резерват – единственият за пясъчни дюни на румънското крайбрежие. Въз основа на ботаническите изследвания, проведени в рамките на резервата, са открити повече от 120 вида растения, типични за Средиземноморието, но също и растения, характерни за Атлантическия и Каспийския терен, много от тях от ключов научен интерес. Сред рядко срещаните растителни видове можем да отличим: пясъчни карамфили, пясъчно зеле, полска поветица, ефедра дистачя и др.

След 1989 г., по-точно на 28 юни 1990 г., курортът влиза в наследството на университета Александру Йоан Куза в Яш, получил името на своя знаменит основател, професор Йоан Борча (1879-1936).

На територията на община Аджиджа съществуват два обекта с национално стратегическо значение: свобона зона Констанца Юг – Аджиджа и администрацията за навигация на плавателен канал – Аджиджа.

Басейните и пристанищата са свързани чрез канала Дунав – Черно море, в близост до свободната зона.

В зоната за достъп на плавателни съдове, на канала, се допускат кораби до 5000 dwt. Пристанищна зона 1 заема площ от 19 ха и обхваща закрити и открити складови помещения, с пътна и железопътна връзка; зона 2 е с площ от 10,3 ха за промишлени и производствени дейности; Зона 3 – пристанища на контейнерния терминал.

Благодарение на наличната морска, речна, железопътна и пътна инфраструктура, свързвайки различни източници на снабдяване, логистика и пазари за продажби в Централна Европа, Средиземноморския басейн, Близкия и Среден Изток, районът е свидетел на интензивен стокообмен, който допълнително се подкрепя и от фериботна линия (железопътна линия) и Ro-Ro терминал (превоз на автомобили).

Решението за насърчаване и развитие на свободната зона Констанца Юг Аджиджа в близост до морски и речни пристанища (Констанца, Браила, Галац и Сулина) се определя и от изключителното нарастване на ролята на Румъния, включително на нейната транспортна система Дунав – Черно море, в политическото и икономическото пространство, в резултат на включването на Румъния в областта на икономическото сътрудничество на страните от Черноморския регион.

 

ПАРТНЬОР – Кметство Кумпана (окръг Констанца) Румъния

Адрес: ул. Константей №132, кметство Кумпана окръг Констанца, телефон – 0241-730788, факс – 0241- 739003, имейл: primaria_cumpana@yahoo.com , уебсайт: www.primaria-cumpana.ro

Описание на партньора: Община Кумпана се намира на 5 км югозападно от Констанца и има население от около 14 000 жители. Общината се състои от селата Кумпана и Стража. Административната площ на населеното място е 496 ха. Профилът на община Кумпана е предимно селскостопански, определян от климатичните и почвени условия, благоприятни за определени култури. В същото време непосредствената близост до община Констанца предоставя значителни пазарни възможности, в резултат на което развитие получава и производственият сектор, привличайки в общината значителен капитал.

През последните години в Кумпана се разраства като населено място. Разширяването на инфраструктурата за канализация и газоснабдяване, появата на големи супермаркети в района ускориха процеса на урбанизация. Кумпана е класифицирана като европейско селище благодарение на обществения център Санта Мария: с редовна и удължена детска градина, балетна школа, градски музей, телевизионен център и център за професионално обучение и квалификация.

Община Кумпана е разположена в една от най-оспорваните румънски области (исторически погледнато) – „Добруджа“ – територия между Дунав и Черно морето, гигантски док, обгърнат от ветровете и вълните на Черно море.

Откриването на “слънчевия часовник” през 1960 г. потвърждава съществуването на местността от III-ти век, от н.е. Територията на община Кумпана е част от тектонския район на Южна Добруджа и е официално призната през 1870 г. под името Хаси-дюлюк, а през 1929 г. получава наименованието Кумпана.

Кметство Кумпана, разположено в централната южна част на окръг Констанца, на около 5 км северно от община Констанца, граничи на югоизток с община Аджиджа, на североизток с община Констанца, на северозапад с Валу луи Траян и на юг с канала Дунав – Черно море.

До 1979 г. община Кумпана се състои от две села, съответно Стража и Кумпана. Съгласно изграждането на канала Дунав – Черно море, селото Стража, разположено в западната част на общината, е премахнато, населението е прехвърлено в село Кумпана в специално построен за целта блок.

Местната флора на района е типична степна растителност, която се отнася – от флористична гледна точка към източноевропейската флора – подпровинция Понтика. Видовете са: степни растения Festuca arundiancea, храсти, дървета и растения от вида Ruderale (Polygonum aviculare, Althaea officinalis, Lepidium draba, Carduus nutans и др.). Естествено растителността на територията на общината е била антропично модифицирана и са създадени вторични пасища. Специфичната фауна се състои от гризачи, влечуги, насекоми и птици.

Поради депонирането на изкопаната земя на територията на общината е създаден изкуствен хълм, който заема няколко хектара земя и върху който едва се среща растителност.

Територията на община Кумпана попада в крайморската климатична зона. Влиянието на Черно море се усеща на площ от 15 – 20 км, като по този начин обхваща и тази област.

При средните годишни температури на въздуха може да се наблюдава отклонение между фазите на затоляне и охлаждане на въздуха в сравнение с равнината. Есента е по-топла, зимите са по-меки, но се образуват големи навявания от силните ветрове и с възможност за спад на температурата от – 10, – 15 градуса по Целзий. Пролетта е къса и студена, а лятото е топло или много топло. Средната годишна стойност на валежите е 400 mm, но не е равномерно разпределена. Индексът на аридност е 18.7. Лятото носи дъждове, но с кратки валежи, а не в изобилие, силно неефективно за културите.

Глобалното затопляне е възможно да окаже неблагоприятно въздействие върху климата в тази област и да донесе още по-малко естествени нива на валежи и увеличаване на максималните температури до над 35-40 градуса по Целзий.

Дълбочината на подземните води е 10 – 12 м., и повече в хълмистите райони. Заради изградения канал Дунав – Черно море, дълбочината се променя, в някои райони нивото на водата се издига до 5 – 6 м, а в други се спуска до 15 – 16 м.

За да е годна за пиене, водата трябва да се третира. Все пак тя не съдържа вещества, които трябва да бъдат отстранени и нивото на химикалите в нея не е много над границите.

Районът е разположен върху древни сарматични и кватернерни формации, върху които се формира настоящият терен. От водно консолидирани льосови пластове се образуват черноземни почви, богати на въглерод, които в дъждовни години стават много плодородни, благоприятстващи отглеждането на зърнени и зеленчукови култури.

В бъдеще почвата, на която ще се развива земеделие, ще има нужда от напояване от кладенци или от река Дунав.

Образованието представлява първостепенна цел във всяко общество.

    • Основно училище за I-VІІІ клас – институция, включваща 961 ученика и съответния преподавателски състав;
    • Детска градина №. 1- редовен график – регистрирани 180 деца;
    • Детска градина “Св. Мария” – удължен график – регистрирани 145 деца;

Мисията на Основното училище I-VІІІ клас на Кумпана е да задоволи нуждата от обучение и образование на всички членове на общността, да отвори хоризонта им за гражданско участие, за професия и за упражняване на повече права.

Поради увеличаването на населението в училищна възраст, образователният сектор представлява основна цел.

В общината е построено ново училище, което се състои от 10 класни стаи, ползващи се от програмата за рехабилитация на селските училища. С развитието на района ще бъдат изградени нови образователни пространства, включително училищен пансион за учениците от окръг Констанца.

 

ПАРТНЬОР – Община Балчик – област Добрич, Република България

Адрес: гр. Балчик, пл. „21 септември“ № 6, област Добрич, Република България, e-mail: mayor@balchik.bg, www.balchik.bg

Описание на партьора: Община Балчик е разположена в най-източната част, приморска част на Дунавската равнина и Добруджанското плато, като заема югоизточната част на област Добрич. На север тя граничи с община Генерал Тошево, на изток с община Каварна, на югозапад с Аксаково, на запад с община Добрич-селска. Община Балчик е една от 14-те общини в страната, имащи излаз на Черно море. Крайбрежието на общината е с обща дължина от около 18,5 км, която е в основата на доминацията на туризма в общинската икономика, който е силно развит по черноморското крайбрежие – в курортния комплекс „Албена”, в гр. Балчик, в с. Кранево и в курортната зона „Тузлата”. Излазът на на Черно море е обусловил и формирането на гр. Балчик като пристанищен център с яхтена марина и товарен кей. Общата площ на община Балчик е 524,2 кв. км, което представлява 11,1% от територията на област Добрич (4719,7 кв.м).

В геоморфоложко отношение община Балчик се отнася към приморската част на Дунавската равнина. Територията й е ясно разделена в географско отношение на две части: Крайбрежен район и Добруджанско плато.

Крайбрежният район покрива бреговата ивица и долината р. Батова. Дължината на морския бряг е 18,5 км. Бреговата линия е слабо разчленена. Характеризира се с височинен релеф до 150 м. над морското равнище. Морският бряг в частта си при устието на р. Батова е нисък с дълга около 5 км. плажна ивица Кранево-Албена с площ от 296 502 кв. м. – един от най-големите плажове на Черноморското крайбрежие. Пред плажа подводният склон е акумулационен и на разстояние до 700 м е покрит от среднозърнест и дребнозърнест пясък. В хинтерланда му, между к.к. „Албена” и с. Кранево е обширната гориста низина „Балтата”. В източна посока бреговият склон е по-висок, но достъпен, на места терасиран от свлачища.

Теренните форми около гр. Балчик са изключително разнообразни със специфичен облик.

Старият град е разположен върху древно свлачище с амфитеатрална форма. Както територията на града, така и териториите западно от него, заети в голяма част от вилни зони са прорязани от дълбоки оврази в посока север-юг.

Платовидният район обхваща част от Добруджанската равнина с надморска височина 150 –200 м. Релефът е леко хълмист. Скатът на Добруджанското плато постепенно се отдръпва от бреговата линия, като при Балчишката Тузла е на около километър от нея, а при долината н а р. Батова – много по-навътре.

Черноморският шелф е различно широка, слабо наклонена, стъпаловидно понижаваща на изток подводна тераса на дълбочина около 20 м, чийто релеф е усложнен от свлачищни процеси.

Физикогеоложките процеси на територията на общината са с много съществено проявление и са важен фактор, оказващ влияние върху усвояването на територията. Свлачищата заемат голяма част от приморската територия на общината, а така също и части от долината на река Батова. Почти целият бряг на общината е подложен на активна абразия. Ветровата ерозия е характерен процес, улеснена от обезлесеността и откритостта на територията, силните северни и североизточни ветрове и равнинния платовиден релеф.

Територия на община Балчик попада в две климатични подобласти: Умерено-континенталната, респ. Източен климатичен район на Дунавската равнина и Черноморската, респ. Климатичен район на Северното Черноморие.

Температурните характеристики определят района като относително студен за съответната географска ширина през зимата – средната януарска температура е 0,8°С.

Лятото е относително прохладно – средната юлска температура е 22,3°С. Средната годишна температура е 11,8°С.

Годишната температурна амплитуда се колебае около 19,2°С. Това подчертава смекчения от влиянието на морето континентален характер на климата на района.

Районът се характеризира като ветровит над нормалното за България. Средната годишна стойност на скоростта на вятъра е около 6,7 м/сек. Средногодишната стойност на дните с тихо време – скорост под 1 м/сек е около 15,3%. Основният въздушен пренос е от север-северозапад (над 40%). Преобладаващи като цяло са северните и северозападни ветрове съответно 23% и 18,4%, а най-слаби са югоизточните ветрове – 4,4%.

Районът се отличава с недостатъчни по количество валежи (424 мм годишно), по-слаби от средните за страната, разпределени сравнително равномерно през годината. През лятото и есента падат по около 26% от годишните валежи, а през пролетта – около 23%. Дните със снежна покривка са около 15-17 (задържане на снега до 0,5 месеца), благодарение на по-високото термично ниво през зимата в близост до морето.

Близостта на водния басейн благоприятства изпарението и наличието на голяма влажност през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември-януари (85%), а минимумът през юни, юли и август – 70%. Дни с относителна влажност под 30% не се наблюдават. Средната годишна относителна влажност е около 78%.

Община Балчик е бедна на повърхностни течащи води. Хидрографската й мрежа се формира от долните течения на реките Батова и Краневска. Територията на общината е набраздена от множество суходолия, които се пълнят с вода само при обилни дъждове и снеготопенето. Речният максимум е през пролетта, а минимумът е в средата на лятото и през есента.

Елемент на хидрографията и много специфичен ресурс е калното езеро с лечебна морска кал Балчишката „Тузла“. Запасите му от лечебна кал са от 38 000 тона и се оценяват като достатъчни за бъдещото развитие на едноименния калолечебен курорт. Тузленската лечебна кал е от типа утаечни лиманни калища. За образуването й благоприятства липсата на вълни в лимана, наличието на глинесто-пелоиден материал, органична среда и богат комплекс от разтворими соли.

Подземните води са основният водоизточник за питейно водоснабдяване на общината. Те се отнасят към Варненския артезиански басейн. Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани.

Източниците на минерални води са съсредоточени в крайбрежната зона. Най-значимо е находището в Албена, но и тези в Балчик, Кранево и Балчишка Тузла макар и с по-малки добиви, са също от съществено значение. Минералните води, освен че са ценно природно богатство, имат както рекреационни качества, така и допълнително стопанско значение за общината.

Морските води са ценно природно богатство. В сравнение с водите на световния океан, черноморските се отнасят към слабо солените. Рекреационните качества на морската вода се определят от благоприятния термичен режим, също позволяващ удължаване на курортния сезон.

Освен рекреативно, морската вода има и стопанско значение за общината

На територията на общината са разположени мангановото находище при Оброчище-Църква, оценявано като най-голямото в Европа и Добруджанското въглищно находище. Мангановото находище се разпростира между черноморския бряг и землището на Храброво. Залежите са на дълбочина от 280 до 440 м, съдържанието им на манган е високо, а балансовите запаси възлизат на 111 млн. тона. Добруджанското въглищно находище обхваща площ от 49 кв.км и е разположено непосредствено на север от Черно море между Балчик и Каварна. Неговите запаси възлизат на 1,2 млрд. тона висококачествени каменни въглища.

Част от подземното богатство на общината са варовиците в района на гр. Балчик с добри декоративни качества.

Крайбрежието е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно- абразионни, свлачищни и акумулационни форми. Брегът е терасиран от свлачищни стъпала. Акумулативните участъци са представени от плажове: Албена, Кранево.

Крайбрежната зона има много голямо стопанско значение (воден транспорт, туризъм, отдих, марикултури и т.н.). Това я прави обект на различни инвестиционни намерения.

Основен ресурс на морския ваканционен туризъм е крайбрежната плажна ивица с прилежащата морска акватория. В югозападната част на общината е разположен обширният

Краневско-Батовския плаж с неговия горист „тил”; на североизток и изток крайбрежната ивица се отличава с богато релефно разнообразие от ерозирали скални стени и „уютни” плажни тераси.

Общата площ на крайбрежната плажна ивица по кадастралната карта на общината е 457 279 кв.м. Не всички участъци от нея са подходящи или пригодени за „плажуване”.

Рекреационният капацитет на плажовете е общо около 31200 човека.

Новоизграденото брегозащитно съоръжение (дамба) между Балчик и к.к. „Албена” прекъсва непосредствения контакт между плажа и прилежащата акватория. Така в известна степен се компрометира рекреационния потенциал на тези участъци от плажната ивица.

В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:

– поддържан резерват „Балтата”.

– част от природния парк „Златни пясъци”;

– защитена местност „Долината на дроплите”;

– защитена местност „Находище на обикновен божур”;

Поддържаният резерват с международно значение „Балтата” има площ от 204,7 ха, а буферната му зона е 163,4 ха. Обявен е за защитен обект през 1961 г. с цел опазване на естествена лонгозна гора с принадлежащата й флора и фауна. Намира се в землището на с. Оброчище. Резерватът е уникален в световен мащаб – 16 вида от растенията в него и буферната зона са с природозащитна стойност. В Червената книга са включени 7 вида, като три от тях са защитени, а останалите са редки видове. В резервата растат 116 лечебни растения, живеят 140 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга.

Малка част от Природния парк „Златни пясъци” – (26,2 ха) попада в територията на общината, в землището на с. Кранево. Цялата му площ е 1320,7 ха. Паркът е обявен за защитена територия през 1943 г. с цел запазване на растителни и животински съобщества и характерни земни образувания и пейзажи, имащи висока научна и културна стойност.

Защитената местност „Долината на дроплите” с площ от 3 620,0 ха обхваща части от землищата на селата Дропла, Змеево и Кремена.

Защитената местност „Находище на обикновен божур” се намира в землището на с. Църква и заема площ от 46,3 ха.

Значителна част от територията на общината, предимно в крайбрежния район , е обхваната от защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Те са:

– защитена зона „Балчик” (BG 0002061);

– част от защитена зона „Златни пясъци” (BG 0000118);

– част от защитена зона „Белите скали” (BG 0002097);

– част от защитена зона „Долината на река Батова” (BG 0000102);

– част от защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573);

– част от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130).

– част от защитена зона „Батова” (BG 0002082);

– част от защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573);

– част от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130).

Демографската ситуация в община Балчик е резултат от кумулативното действие на различни по генезис и характер фактори и влияния, които от една страна са характерни за Р България, а от друга специфични за територията на общината и обусловени от нейното историко-културно, социално-икономическо и демографско развитие. Съществено влияние върху развитието на демографските процеси в общината оказват полово-възрастовата, етническа, религиозна и образователни структури, брачността и разводимостта, раждаемостта и смъртността, както и миграционните процеси на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в общината, както в количествено, така и в качествено отношение.

Населението на община Балчик съставлява 10.76 % от населението на област Добрич. По брой на населението общината се нарежда на трето място сред общините в областта, след община Добрич-град и община Добрич-селска.

В пространствено отношение, логично на база демографската ситуация в общината, по-голямата част от населението е концентрирано в югоизточната част на общината, основно в общинският център гр. Балчик и с. Оброчище.

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението на община Балчик, което е в съответствие с общите тенденции в демографското развитие на страната. Това се дължи както на отрицателния естествен, така и на отрицателния механичен прираст на населението. Средногодишно населението на общината намалява с 1.09 %, което е един от основните лимитиращи фактори за бъдещото развитие на общината, които негативно ще се отразят най-вече върху работната сила и възпроизводствения потенциал на територията.

Друг важен показател е структурата на населението. От разпределението на населението по пол до голяма степен зависи участието в естественото възпроизводство на индивида, мястото му семейството, социалния статус и участието му в трудовия процес. С нарастването на възрастта съотношението между половете все повече зависи от смъртността, която е no-висока сред мъжете, отколкото сред жените над 40-годишна възраст.

В община Балчик живеят 10.95 % от мъжете в област Добрич и 10.57 % от жените. За разлика от останалите общини на територията на областта, в община Балчик се наблюдава до голяма степен изравняване по отношение на броя на мъжете и жените.

В съответствие с общите демографски тенденции, през периода 2004-2011 г. намалява броя както на мъжете, така и на жените, съответно с 8.5% и с 8.9%. По бързия темп на намаляване на жените се дължи на по-високия процент жени-висшисти, които след завършване на образованието си предпочитат да останат в града в който са завършили или да заминат в по-голям град с по-големи възможности за реализация. От друга страна безработицата при жените и възможностите за работа на територията на общината като цяло са по-малко. Характерно за общината е, че мъжете преобладават в селата, докато жените преобладават в общината като цяло.

Възрастовата структура на населението е определяща, както за количеството и качеството на човешките ресурси в общината, но също така за демографският и потенциал и не на последно място -за натовареността на социалната система на общината. Тя е с определящо значение и за естественото възпроизводство на населението. Като цяло възрастовата структура на населението в изследваните територии е от регресивен тип с изключение на селата Стражица и Тригорци. Наблюдаваната в тях картина се дължи главно на специфичната етническа структура на населението им.

Изменението във възрастовия състав на населението е от решаващо значение за формирането на трудоспособен контингент. В резултат на ниската раждаемост, населението в под трудоспособна възраст заема най-малък дял в изследваните територии.

Община Балчик се отличава с по-висок процент на население в трудоспособна възраст в сравнение със средния за страната и областта, като същевременно се наблюдава и по-нисък от средния процент на население в надтрудоспособна възраст.

 

Население в под, в и над трудоспособна възраст

Под трудоспособна възраст

В трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Република България

13,24

46,79

39,96

Област Добрич

13,77

45,80

40,23

Община Балчик

13,46

48,45

38,09

 

Население в под, в и над трудоспособна възраст в община Балчик по населени места

Под трудоспособна възраст

В трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Област Добрич

13,77

45,80

40,23

Община Балчик

13,46

48,45

38,09

Гр. Балчик

14,56

46,32

39,11

С. Безводица

19,17

48,89

31,94

С. Бобовец

25,27

43,95

30,76

С. Брястово

0

0

100,00

С. Гурково

10,27

25,15

64,57

С. Дропла

5,40

32,81

61,78

С. Дъбрава

12,36

37,63

50,00

С. Змеево

8,30

21,45

70,24

С. Карвуна

0

60,46

39,53

С. Кранево

15,57

44,00

40,42

С. Кранево

27,40

41,48

31,11

С. Кремена

16,25

53,75

30,00

С. Ляхово

18,42

50,06

31,50

С. Оброчище

21,64

35,52

39,82

С. Преспа

6,45

47,00

46,54

С. Рогачево

13,90

38,28

47,81

С. Сенокос

16,11

39,44

44,44

С. Соколово

25,91

54,97

19,10

С. Стражица

29,74

52,53

17,72

С. Храброво

19,73

43,42

36,84

С. Царичино

6,2

24,52

69,18

С. Църква

12,15

46,13

41,71

 

В селата като цяло се наблюдава натрупване на население във високите възрастови групи, което от една страна ограничава възможностите за естествено възпроизводство на населението, а от друга – ограничава трудовият им контингент.

Община Балчик се отличава по отношение на етническата структура от тази за страната и областта. В процентно отношение, българската етническа група е под средните стойности за страната и областта, докато турската и ромската етнически групи се отличават с по -висок процент.

На територията на общината съществуват населени места, в които преобладава ромската етническа група, което означава, че е необходимо да се обърне сериозно внимание на мерките за тяхното ефективно включване в обществените процеси, осигуряване на адекватен достъп до образование и др., чрез които да се създадат условия за ефективно решаването на социално-икономическите проблеми, породени от маргинализирането на тази етническа общност.

По отношение на образователната структура на населението, прави впечатление, че делът на хората с висше образование в общината е под средния за страната и област Добрич, като същото важи и за относителният дял на хората със средно образование. Същевременно е налице тенденция за увеличаване на относителният дял на населението с начално и незавършено образование, като на територията на общината има населени места, в които преобладаващото население с начално и незавършено образование, като същите се отличават с по-висок или преобладаващ дял на население от ромската етническа група.

Възпроизводството на населението на дадена територия се изразява чрез постоянното му възобновяване или чрез смяната на едни поколения с други. Количествената му страна обхваща естественото движение на населението. От своя страна, то се характеризира с раждаемостта и смъртността. До голяма степен раждаемостта зависи от броя на сключените бракове и броя на разводите. През последните години изселванията от общината доведоха до значително влошаване на демографските структури, а чрез тях и до проблеми в естественото възпроизводство на населението. Това личи от тенденциите в динамиката на основните демографски процеси – раждаемост и смъртност.

Коефициентът на раждаемост през последните години е относително нисък и следи тенденциите характерни за страната и област Добрич.

Fig. 9: Birth rate, 2011

От демографска гледна точка относително ниската раждаемостта (по отношение на естественото възпроизводство) в общината се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой. Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) се движи около 1,1 – 1,4 деца през, което е ниска стойност за този показател, т.е. имаме стеснено възпроизводство на населението.

Проявяващият се в момента отрицателен ефект от намаляващия брой на жените в родилна възраст ще дава отражение върху възпроизводството на населението и през следващите десетилетия.

Причина за това са както негативните промени във възрастовата структура на жените на възраст 15-49 г., така и намаляващият абсолютен размер и относителен дял на момичета на възраст от 0 до 14 г., които ще участват във възпроизводството на населението през следващите десетилетия. Промяната се дължи на измененията в социално-икономическите условия, а от там и в ценностната система на жените – на преден план излизат такива ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа.

Един от най–тревожните демографски проблеми в общината в момента е относително

високото ниво на смъртност – обща, преждевременна и детска. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване, характерен като за страната и област Добрич, така и за община Балчик. Поради застаряването на населението и влошаването на здравното обслужване, през последните 20 години се отбелязва трайна тенденция към поддържане на относително високи стойности на смъртността в общината въпреки, че те са по-ниски от тези за областта и страната.

През последните години, отрицателните стойности на естествения прираст остават

относително високи и това води до намаляване на демографския потенциал на общината, а това ще играе ролята на ограничаващ фактор за бъдещото й социално-икономическо развитие.

Отрицателният естествен прираст в комбинация с остаряването на населението силно влошава възпроизводствените възможности, което се потвърждава от стойностите на основните демографски показатели. Подобряването на социално-икономическата ситуация в общината е една от възможностите за намаляване на отрицателните стойности на естествения прираст.

Показателите за механичния прираст на населението показват запазване на тенденцията за увеличаване на външните миграции, предизвикани от лошата икономическа обстановка и високия процент на безработица. Направленията на миграциите са – от селата към общинския и областния център (град Добрич) и към големите градове в района за планиране, столицата или чужбина.

Главните причини за емиграция на населението на община Балчик са възможностите за намиране на работа и по-доброто състояние на градската инфраструктура в приемащите градове.

Потенциалните емигранти в общината са на възраст 20-35 години, а 75% от потенциалните емигранти са със средно и висше образование, т.е. напускат млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазарната икономика.

Емигрирането на млади и високо образовани хора има и ще има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на общината. Емиграцията оказва силен негативен ефект и върху възпроизводството на населението, тъй като чрез „износа” на жени в родилна възраст се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост, не само за следващите 10-15 г., но и за много по-дълъг период от време – 40-50 години. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи, по-висок жизнен стандарт на емигрантите и осигуряване на по-добра градска среда. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.

При запазване на настоящата демографска тенденция, населението на община Балчик ще продължи на намалява. Очаква се до 2020 г., то да намалее с приблизително 600 души.

Важен показател за икономическото състояние е средното равнище на безработицата. През 2017 г. равнището на безработица в община Балчик е 7,4%. Наблюдава се спад и в дела на продължително безработните лица (безработни над една година) в община Балчик. Това показва, че община Балчик заема сравнително благоприятни позиции по отношение на този показател спрямо редица общини в област Добрич и в страната.

Икономически активните лица в община Балчик са 11 015 души. Основният извод при проучване на структурната безработица в община Балчик е, че значително голям е дела на безработните жени (59%), хора без специалност и професия (63%) и хора с основно, начално и по -ниско образование (около 53%).

Възрастовата структура на безработицата в община Балчик, показва че безработните лица на възраст до 29 години в община Балчик са 17,1% от общия брой регистрирани безработни. През последната година техният дял е спаднал значително спрямо предходната.

През 2017г. в община Балчик безработните лица без специалност и професия заемат

значително висок дял – около 63%, а на безработните специалисти – около 6%.

Община Балчик използва по-ефективно своите ресурси за развитие на икономиката и за осигуряване на работни места в сравнение с други общини в област Добрич и Република България.

Анализът на заетостта по икономически сектори показва, че над три четвърти от наетите лица в общината работят в частния сектор (77%), а по-малко от една четвърт – в обществения сектор (около 23%). В община Балчик най-голям е делът на наетите лица в сектора на услугите (69%), в индустриалния сектор (25%) и в аграрния сектор (6%). Това се обяснява с традициите и силното развитие на туризма в общината. Делът на наетите лица в сектор „хотелиерство и ресторантьорство” е най-голям – (31,8%). Дяловете на наетите в останалите икономически сектори лица са относително по-малки, като водещи места сред тях заемат преработващата промишленост (11,6%), строителството (8,9%), търговията, ремонта и техническото обслужване на автомобили и мотоциклети (8,3%) и т.н.

Значимостта и броят (над 300) на наличните в общината паметници на културата (ПК) я поставят на едно от първите места в страната. Те са предпоставка за развитието на туризма и отлично допълнение към балнеолечението и отдиха.

По информация от Техническо задание за изработване на ОУП на община Балчик и

аналитична част:

Недвижими паметници на културата в границите на населените места

Основната част от недвижимите обекти на културно-историческото наследство (КИН) със статут, определен по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, е концентрирана в общинския център – гр. Балчик.

Според пространствената им структура и териториален обхват те са:

– групови паметници на културата – два комплекса: архитектурно-парков комплекс „Двореца” (включващ 15 единични ПК) и комплекс на територията на бивша резиденция на ОК на БКП (включващ 1 единичен ПК);

– единични паметници на културата – 109 бр. + 16 бр. в границите на комплексите + 3 бр. площни археологически обекти.

На територията на гр. Балчик е съхранено богато и многообразно недвижимо КИН. Съобразно спецификата, значението и териториалното му разположение, обектите на КИН могат да се групират, както следва:

Архитектурно-парков комплекс „Двореца”: паметник с изявени културно -исторически качества, висока атрактивност и установени традиции по отношение социализацията. Привлекателността му за туристическо (познавателно) посещение се увеличава от включената в комплекса Ботаническа градина – най-голямата и богата на Балканите, с над 3000 редки и екзотични вида. Паметникът е разположен на обособена територия в удобна близост западно от същинския град. На територията на двореца по традиция се провеждат културни мероприятия, фестивали, пленери и др., което обогатява възможностите за неговата социализация.

Градско архитектурно наследство. о обхваща преобладаващия брой единични паметници на културата, формиращи историческата градоустройствена основа. Нейната неповторимост и особена привлекателност се дължи и на специфичната морфология на терена, предопределила улично -кварталната структура и начина на застрояване. Част от обектите са с висока степен на социализация – обекти на културата, храмове, търговското обслужване и пр. Важни акценти в градската среда представляват обществените чешми. Характерни структури с потенциал за адаптиране за подходящо съвременно ползване са и маазите.

Археологическо наследство. То представлява важен дял от материалната памет на град Балчик и, заедно с другите паметници от Античността и Средновековието на територията на общината – част от съсредоточието на значимо по научна и културна стойност археологическо наследство, с което се характеризира районът на северното Черноморие.

През 2007 г. в града са разкрити останкиот храм на Кибела – най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият храм на богинята-майка, известен до сега в източната част на Балканския полуостров. Концентрацията на археологическо наследство в и около общинския център включва и късноримското и средновековно селище в м. Джини баир (36 дка), както и могилата Мал тепе (антично селище) – и двете в близост до града, обявени за ПК от „местно значение”. В района на летището и в кв. +Левски” са проучени некрополи от периода VІІІ-ХІ в.

 

Средновековна крепост, кв. „Хоризонт” – късно антична и средновековна крепост в гр. Балчик – недвижима културна ценност с категория „национално значение”.

Архитектурно-строителни ПК са декларирани в селата Бобовец (2 бр. жилищни сгради), Дропла (една жилищна сграда), Змеево (1 бр. – църквата), Кранево (6 бр. жилищни сгради), Ляхово (2 бр., в т.ч. – джамията и една жилищна сграда), Оброчище (15 бр. жилищни сгради), Рогачево (9 бр. жилищни сгради), Соколово (3 бр., в т.ч. сградата на кметството, „Калевото” – стар кладенец и една жилищна сграда), Храброво (3 бр. жилищни сгради), Църква (2 бр. жилищни сгради).

В границите на с. Дропла се намира антично селище – археологически ПК, обявен с „местно значение”. Църквата „Св. Димитър” в с. Гурково е обявена за архитектурно -строителен и художествен паметник на културата от „местно значение”. Църквата „Св. Богородица” в с. Оброчище е декларирана за архитектурно-строителен и художествен ПК.

Особено интересен ПК са останките от мюсюлмански манастир „Теке Акъязъл”, понастоящем в границите на с. Оброчище, в добре поддържана паркова среда. Паметникът включва две сгради –тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница), между които е гробът на мюсюлманския светия Ак Язалъ баба. Заради изписванията с източни и барокови орнаменти, обектът е обяве н за художествен ПК от „местно значение” (1972 г.).

Недвижими паметници на културата извън населените места

На територията извън населените места са съхранени и поставени под законова защита основно археологически обекти. Освен вече посочените две селища в землището на гр. Балчик, архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието от „местно значение” са разкрити и в следните землища:

– Кранево – късноантична крепост на брега на р. Краневска (обявен 1976 г.);

– Оброчище – късноантична крепост 1.5 км северно (обявен 1967 г.);

– Храброво – антично селище 5.5. км южно (обявен 1967 г.);

– Рогачево – античен некропол 1 км северно (обявен 1967 г.);

– Безводица – средновековен некропол (обявен 1967 г.);

– Надгробни могили съществуват в землищата на Змеево (2 бр.) и Соколово (6 бр.).


Ботаническата градина                                                                          „Двореца“

„Текето“                                                                                                 Килийното училище

Културното и историческо наследство представлява един от ценните ресурси на община Балчик, със значение както за социално-икономическото й развитие, така и като елемент на физическата среда.

Исторически формираните структури в централната част на гр. Балчик, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, определят особеното очарование и идентичността на града като цяло.

Съобразно мащабите на отделните населени места, концентрацията на ПК в тях е сравнително ниска. Историческите структури (освен в самия гр. Балчик), сами по себе си нямат значението на съвременния урбанистични фактори. Независимо от това, те подлежат на опазване не само по смисъла на нормативните разпоредби, но и като носители на идентичността на общината, чието съхраняване е сред важните условия за оптимално развитие на общинската територия като туристическа дестинация с разнообразен и привлекателен ресурс.

Част от архитектурно-строителните паметници на културата са в незадоволително или лошо физическо състояние. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия, както и във връзка с ново строителство.

Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Степента на проученост и социализация на недвижимото археологическо наследство на общината понастоящем е неудовлетворителна.

Липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение – приемна и информационна инфраструктури, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр.

Икономическото състояние на община Балчик е следствие от влияние на външни (извън общината) и вътрешни (в рамките на общината) фактори. Вътрешни фактори, които оказват значимо влияние на икономическото развитие на общината са ресурсния потенциал и действията на икономическите субекти, разположени на нейната територия (частни и публични организации и институции, които предлагат блага на потребителите – местни жители и посетители от други региони), както и наличието на търсене от страна на потребителите на стоки и услуги, които се предлагат на територията на общината.

Природните условия в община Балчик са изключително благоприятни за развитието на селско стопанство. Подходящите климат и почви са предпоставки за отглеждане на редица култури.

В таблицата е представена детайлизирана справка за територията на община Балчик.

Данните в таблицата показват, че най-голям дял от територията на общината заемат земеделските земи – 384938,7 дка или 73,6%. Това по своята същност се явява ключова предпоставка за развитието на аграрния сектор. Развитието на балансиран аграрен сектор, интегриран с хранително-вкусовата индустрия и туризма е и сред приоритетите на община Балчик.

На таблица по-долу е представена структурата на земеделските земи на община Балчик през 2009 г. Значителна част (94% или 361208,5 дка) от тези територии са заети от ниви. Дела на останалите територии – ливади, пасища, мери (4%) и трайни насаждения (2%) – е значително по-малък.

По-голямата част от обработваемите земи са заети от пшеница, слънчоглед и царевица, следвани от бобовите култури. Добивите от овощни видове, лозя и зеленчуци са значително редуцирани. Добивите на растителната продукция са със сравнително високо качество. Преобладават кооперациите, следват арендаторите и минимална част от стопанските субекти, които обработват земеделските земи са частни стопани.

Основните причини за недостатъчното развитие на растениевъдството са високата себестойност на продукцията и съответно ниската доходност, както и загубените възможности за напояване.

Основните направления на животновъдството, които се развиват в общината са говедовъдство, овцевъдство и свиневъдство. По -рядко се отглеждат зайци, кози, птици, пчели и т.н.

Животновъдството е по- слабо развито.

Не се използват в достатъчна степен и даровете на морето (риболов,миди и т.н.).

Може да се обобщи, че растениевъдството в общината не е достатъчно разнообразно, а капацитетът на животновъдството не се използва в задоволителна степен.

През последните няколко години развитието на индустриалния сектор в община Балчик значително изостава. Около една четвърт от наетите лица в общината работят в този сектор. Малък е и дела на приходите от продажби и инвестиционните вложения в сектора. Причините за това са, че вниманието на инвеститорите е насочено основно към туризма. Освен това община Балчик не разполага с достатъчно ресурси за развитие на индустриалния сектор. Индустриалният сектор в общината е представен от добивната индустрия, към която спадат мангановата мина в с.Църква и варовикови кариери, и преработващата индустрия, към която принадлежат хранителната и текстилната индустрия, по -слабо са развити металообработката и електротехническата индустрия.

По-нататъшното развитие на индустрията в община Балчик е необходимо поради нуждата от диверсификация и устойчив икономически растеж.

Туризмът е приоритетен отрасъл за община Балчик. Общината разполага с изобилие от ресурси и има традиции в развитието на морски ваканционен туризъм. Община Балчик граничи с Черно море. Характерни за нея са просторните плажове. Общата площ на крайбрежната ивица в границите на общината е 45 7279 кв.м. Площта на охраняемите плажове е 347 894 кв.м.

Рекреационният капацитет на плажовете е 31 200 човека.

Значителни финансови средства се отделят за развитието на туризма. Едни от най -сериозните проблеми, които възпрепятстват туристическото развитие са свлачищните процеси, както и изразената сезонност.

Общината разполага с над 310 средства за настаняване: хотелски комплекси, семейни хотели, къщи за гости, самостоятелни стаи, а общия брой на леглата в тях е около 24 000.

Около две трети от пребивавалите лица в община Балчик са чужденци, а около една трета – българи. От чужденците преобладават румънците (21% от пренощувалите лица в общината), следват руснаците (14%), германците (9%), поляците (4%), украинците (3%), норвежците (3%) и т.н.

Реализираните нощувки от чужденци са малко повече от три четвърти от общия брой реализирани нощувки в общината (77%), като останалите около една четвърт нощувки са реализирани от българи (23%). Най-голям брой нощувки са реализирали руснаците (22% от общия брой нощувки, реализирани в общината), следват румънците (15%), германците (13%), поляците (5%), украинците (3%), норвежците (3%) и т.н.

Най-голям брой нощувки са отчетени в в.с. Албена (80%) , следвано от Кранево и Балчик.

Крайбрежната зона на гр. Балчик

В.с. „Албена“

с. Кранево

Места за настаняване в община Балчик

Type of tourist accomodations

2015

2016

обекти

стаи

легла

обекти

стаи

легла

1.

Хотели

81

10 142

20 421

76

9 849

19 609

2.

Туристически и вилни селища

2

77

106

2

77

150

4.

Вили

2

30

60

2

30

60

5.

Семейни хотели

31

479

1027

32

484

1 020

6.

Бунгала

11

364

811

11

351

731

7.

Къмпинги

1

196

392

196

392

8.

Почивни станции

9

292

668

8

254

588

9.

Къщи за гости

66

395

844

39

266

564

10.

Стаи за гости

147

445

967

136

429

898

11.

Апартаменти за гости

2

4

10

57

119

695

ОБЩО:

352

12 424

25 350

363

11 859

24 315

Като цяло, броят на туристите настанени в община Балчик през 2016 г. е бил 344 777, а броят на нощувките -1 801 243, което средно е 6.45 нощувки на човек, което е доста по-високо от средното за страната 2.4.

Потокът туристи през 2016 е нарастнал с 14.5% от предходната година, а на нощувките – с 11%.

Структурата на туристическия поток се състои от две трети чуждестранни туристи и една трета български.

Най-големият дял туристи и нощувки в община Балчик (93.8%) се генерират от туристите от 16 страни. Сред тези туристи средно на страна броят на туристите е над 3000, а броят на нощувките – над 20 000.

Трите най-големи групи чуждестранни туристи са били: румънските посетители – малко над една четвърт от всички (27%), германци ( 11%) и руснаци (6%).

Чуждестранните туристически групи, които са нарастнали най-значително за периода 2015 – 2016 в община Балчик са германци, поляци, украинци и чехи. Вижда се ръст и при английски, френски туристи.

Основната туриситческа инфраструктура е съсредоточена основно във в.с. „Албена”, с. Кранево, гр. Балчик и вилните зони, както и в землищата на селата Оброчище, Рогачево и Гурково.

Балчик е малък, но много романтичен красив морски град. Със своите бели скали и красива природа перлата на българското Черноморие е предпочитано място за почивка и туризъм от хората на изкуството и културата, учени и чуждестранни туристи. Тесни улички и живописен пейзаж, градът е жив символ на един мирен свят. Мястото е най-вече известно с екзотичната си Ботаническа градина – най-голямата на Балканите. Цветя и дървета от средиземноморските острови, Тихия океан, Черно море, Южна Азия и Америка са истинска наслада за посетителя. В Градината могат да се видят около 3000 вида растения (над 250 от които са кактуси), подредени между водопади, малки речни поточета и декоративни канали.

Природата на Балчик е много добре запазена, плажовете са малки и разположени по цялото протежение на града. В последните години в крайбрежната част се построиха няколко модерни сгради и хотели, а старите бяха реновирани.

Балчик предлага разнообразни възможности за отдих и водни спортове, клубове, барове и малки ресторанти.

Яхтеното пристанище e естествено защитено от силните, преобладаващи през зимния сезон, ветрове от северна четвърт поради самото си разположение под високия бряг на Добруджанското плато. Това го прави най-посещаваното яхтено пристанище по Северното Черноморие и единственото, което осигурява целогодишна навигация и местодомуване на вода включително и през зимния сезон.

Дъното е глинесто и удобно за закотвяне и има достатъчна естествена дълбочина за приставане на килови яхти. Яхтено пристанище Балчик дава възможност за акостиране на 60 яхти. Тук се провеждат международни регати, по време на които Балчик привлича много познавачи и любители на яхти.

Към транспортната инфраструктура, осигуряваща допълнителна атрактивност за развитие на туризма, може да се причисли и бившето военно летище, което има и граждански функции – обслужване на полети с развлекателен характер;

Ваканционно селище „Албена” разполага с над 40 хотелски комплекса, с възможности за делови, конгресен и фестивален туризъм. Има богата спортната база, включвща 8 футболни игрища, 17 тенис-корта (4 закрити), 25 басейна с минерална вода (4 закрити), 9 игрища за плажен волейбол, модерна конна база, модерна многофункционална спортна зала, в която могат едновременно да се упражняват 11 спорта, боулинг зала и др.;

В с. Кранево са изградени голям брой хотели, СПА-център, фитнес-зали, заведения за хранене, волейболни и баскетболни площадки и голяма ледена пързалка.

В непосредствена близост до Балчик са двете напълно завършени голф-игрища с по 18 дупки – “Лайт хаус голф клуб” (Light House Golf Club) и “Блек сий рама” (Black Sea Rama). Изграждането им е най-голямата инвестиция в общината през последните години. Проектирани от световноизвестните голфъри Иън Уузман и Гари Плейър, двата комплекса посрещат туристи от цял свят и предлагат обслужване на най-високо равнище. Най-новите курорти в района на Балчик дават възможности не само за турнири по голф, а също за отдих и почивка сред природата.

Условия за лечебен туризъм има в калолечебния и морски курорт “Балчикшка Тузла” и в Курортен Комплекс “Албена”. Курортната зона Тузлата се намира на 4 км източно от град Балчик, разположена край самия морски бряг. Известна е преди всичко като важен калолечебен и балнеолечебен (хидротермален) курортен център, но също така разполага и с удобна за къпане и плуване крайбрежна морска ивица.

В курорта има кало-балнеолечебница, в която се провеждат: калолечебни процедури (частични и цели кални апликации, кални вани и тампони) и хидротермални и морски вани; Има и открито калолечебно отделение (мъжко и женско) за калолечебни процедури чрез намазване на тялото с кал при слънчево облъчване (така нар. “египетски метод”).

Пешеходния и образователния туризъм на база на образователни маршрути и възможности за обучение в екологична среда са предпоставка за развитието на екотуризъм, към който могат да се отнесат и подводен туризъм (археологико-исторически и “флоро-фаунистичен”), ботанически и др.

Природен резерват “Балтата” е един от 35 резервата в България. По предложение на английските натуралисти Гай Манфорд и Ерик Хоскинг, които през 1961 г. провеждат експедиция с български учени по долното течение на река Батова, “Балтата” е обявен за резерват на 3 юли 1962 г. Днес той е поддържан резерват и предоставя неповторимо съчетание на съхранена природа, био-разнообразие и ни привлича с разнообразни природосъобразни форми за екотуризъм. Прилагането и изпълнението на критериите за качество, допринасят при избора на дестинацията, формират висок стандарт на предлаганите туристически услуги, култивират екологична ангажираност, информираност, добро обслужване и безопасност. Опазването на биоразнообразието, контролирания достъп, балансираното социализиране и експониране на защитената територия е възможно чрез изградените екопътеки, прогледни площадки, кули за наблюдение на птици.

Селският туризъм печели все повече почитатели сред традиционните гости на Балчишкия край. Селата Оброчище, Соколово, Рогачево, Безводица предлагат неповторимо преживяване с неподправена атмосфера на старите селски къщи и дворове, автентичния фолклор и традиционното гостоприемство на добруджанци.

Етнографският комплекс “Соколово” пази българската традиция и показва на туристите 15 уникални стари занаяти.

Повече от десет години Държавна дивечовъдна станция Балчик се занимава с организиране и провеждане на ловен туризъм за лов на: благороден елен, елен-лопатар, дива свиня, сърна, заек, фазан, пъдпъдък, бекас, патици и гъски. На разположение на ловците са ловен дом, ловен заслон, опитни ловни водачи, ловни кучета и специализиран ловен транспорт. Наличието както на равнинен, така и на полупланински терен обуславя богатото разнообразие на дивечови видове.

Важно условие, отнасящо се за бъдещата ревитализация на територията, е максималното опазване на съхранената естествена среда;

– Защитените територии (поддържан резерват „Балтата”, частта от Природен парк „Златни пясъци”), лесопарковете, курортните гори и зоните с разнообразен релеф във вътрешността са места за практикуване на еко- и фото-туризъм. Тези дадености правят територията привлекателна и за развитие на конен (конна база – в с. Стражица, в к.к. Албена), вело-туризъм и др. Така, освен познавателната си стойност, те са ресурс и на активния отдих;

– Минералните води са другата привлекателна за туризма природна даденост. Възможността за обогатяване на основния туристически продукт с балнеолечение и профилактика е добре оползотворена само в к.к. „Албена”;

– Ловният туризъм е друга форма с известно самостоятелно развитие. Условия за него предлага Държавна дивечовъдна станция Балчик, която охранява общо 132 хил.хектара горски и поземлен фонд в границите на шест общини, от които общо 8 хил.хектара държавни ловни райони;

– Богатото културно-историческо наследство на общината провокира развитието на културно-познавателен туризъм. Тук следва да се добави и Етнографски комплекс “Соколово”, където се представят местните традиции и занаяти, както и български фолклор;

– Културният календар на общината се отличава с богатство и разнообразие. Част от проявите са се утвърдили като традиционни. Местните събори са други форми за популяризиране на местните традиции, предизвикващи туристически интерес;

– Традиционният бит и поминък на населението от селата Оброчище, Соколово, Рогачево, Безводица, Гурково и др. представляват потенциал за развитие и на селски туризъм;

– Информационни туристически центрове функционират в Балчик, к.к. „Албена” и Кранево;

Поради интензивното развитие на туризма през последните две десетилетия значителни средства са инвестирани в строителството на сгради, ремонти и строителномонтажни работи, които да служат за настаняване, подслон, изхранване и допълнителни услуги, насочени към посетители от други региони.

На основата на анализа дотук, може да се обобщи, че през последните години в община Балчик значително развитие получава туризмът. Фирмите от отрасъла туризъм и в частност сектор „хотелиерство и ресторантьорство” отчитат най-големи стойности по отношение на показатели като реализирани приходи от продажби, брой наети лица и инвестиционни вложения.

Съгласно Директивите на Европейския съюз мерките за икономически растеж следва да гарантират устойчиво развитие. Устойчивото развитие изисква постигането на резултати като същевременно се запазят ресурсите за настоящите и бъдещите поколения. Необходима е едновременната защита на правата и интересите на потребителите и предприятията – производители и доставчици, на местните жители и туристите. Това означава да се намери баланс, който гарантира едновременно икономическа, социална и екологична устойчивост. По-конкретно устойчивото развитие изисква създаване на приходи за предприятията и работни места за местното население, като същевременно се съхраняват природните и културните ресурси на общността, и околната среда, и се гарантира опазването и развитието им за настоящите и бъдещите поколения, повишаването на благосъстоянието на местните жители и удовлетворяването на посетителите на регионите.

Традициите и наличните ресурси на общината изискват и в бъдеще туризмът да продължи да се развива като основния приоритетен отрасъл. В съответствие с принципите на устойчивия растеж, туристическото развитие следва да гарантира приходи и работни места в общината, като същевременно се създават приятни изживявания за туристите, както и опазване на околната среда и културното наследство. В тази насока в общината са налични достатъчно като количество средства за подслон и места за настаняване. Следва да се работи в посока на поддържане и подобряване на тяхното качество, обслужването, разнообразието на услугите, хигиената и чистотата и т.н.

По-нататъшното развитие на туризма следва да се насочи към разрешаване на основните проблеми в тази област, а именно преодоляване на сезонността и увеличаване на пълняемостта на местата за настаняване и средствата за подслон в общината. По -пълноценното използване на легловия капацитет е свързано с привличане на по-голям брой туристи и то главно извън основния сезон. В тази насока следва да се извършват регулярни проучвания на редовните и потенциалните туристически пазари. Привличането на туристи извън летния сезон може да се постигне като основният туристически продукт на общината – морския ваканционен туризъм – се разнообрази с допълнителни туристически услуги, така че да се гарантира развитието на специализирани видове туризъм. Като алтернатива на масовия туризъм и значително ефективен за привличане на туристи извън сезона често се посочва конгресния и бизнес туризма. Община Балчик разполага и с добре развита база за развитие на спортен туризъм, както и с ресурси за развитие на балнеотуризъм, културен туризъм екотуризъм, ловен туризъм, селски туризъм и т.н.

На територията на общината съществуват три болнични заведения с общо 242 легла: МБАЛ „Балчик” – с 92 легла, Държавна психиатрична болница с 90 легла; Специализирана болница за рехабилитация – Тузлата с 60 легла.

В регистрираните здравни кабинети в детски градини и училища в община Балчик медицинските специалисти работят по Национални програми за промоция на здравето и профилактика на болестите и оказват първа долекарска медицинска помощ на децата и учениците. Периодично през годината се изнасят лекции от здравни специалисти, относно здравословния начин на живот и хранене. В превенция на тютюнопушенето и употребата на алкохолни и наркотични вещества се провеждат постоянни информационни кампании, които включват раздаване на листовки, брошури и прожекция на филми.

Работят пет медицински центъра, лечебни заведения за извънболнична помощ, от които един в гр. Балчик – „Медицински център” ЕООД Балчик, два в „Албена” и два в с. Кранево. В град Балчик функционира филиал на Център за спешна медицинска помощ-Добрич, една медико-диагностична и медико-техническа лаборатория и една микробиологична лаборатория. Разкрити са 17 практики за доболнична лекарска помощ и 11 практики за дентална медицина.

Обобщената оценка е, че системата на здравно обслужване в община Балчик е сравнително добре организирана, материално и кадрово обезпечена. Сериозен проблем остава навременното осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села.

Стратегията за развитие на социалните услуги в община Балчик (2016 – 2020 г.) е разработена в изпълнение на чл. 19 от Закона за социално подпомагане и чл. 36б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Планирането на общинско ниво е съобразено с утвърдената Областна стратегия за развитие на социалните услуги в област Добрич 2016 – 2020 и е осъществено на база Анализ на потребностите от социални услуги, изготвен с прякото участие на всички заинтересовани страни – Община Балчик, Дирекция “Социално подпомагане”, доставчици на услуги, граждански организации, държавни институции, представители на целевите общности и рисковите групи. Анализът на потребностите от социални услуги в община Балчик е приет от Общински съвет – Балчик с Решение № 69 по протокол № 7 от 25.02.2016 г. В него са посочени конкретни изводи и препоръки за развитието на социалните услуги в община Балчик, въз основа на анализ на групите в риск на територията на общината, оценка на съществуващите социални услуги и оценка на ресурсите за развитие на социалните услуги.

Приоритетните направления са групирани в две посоки – отнасящи се до съдържанието на социалните услуги и до начина на функциониране и изпълнение на услугите и мерките за социално включване:

Приоритетно направление 1. „Развитие на услуги в общността за превенция на деца и

семейства в риск“ с обща цел – предотвратяване на рискове, водещи към социално изключване на деца и лица и подкрепа на семейства и общности, чрез разширяване на мрежата от сициалин услуги.

Приоритетно направление 2. „Развитие на социалин услуги в общността за социални включване ан уязвими групи в неравностойно положение“ – с обща цел – създаване на нови социални услуги в общността и подобряването качеството на грижа в съществуващите.

Приоритетно направление 3. „Грижи за старите хора за по-добър и достоег живот“ – с обща цел – Подобряваен качеството на живот на старите хора в община Балчик, чрез развитие на мрежа от услуги в общността.

Приоритетно направление 4. „Развитие на човешките ресурси“ с обща цел – повишаване качеството на грижа за хората, ползващи социални услуги в общността. Постигането на набелязаните дългосрочни и конкретни цели в рамките на петте години ще създаде условия за устойчиво подобряване на качеството на живота и жизнения стандарт на рисковите групи и общностите в неравностойно положение. Качествената промяна в ситуацията ще бъде измервана чрез система от качествени и количествени индикатори за напредъка в решаването на идентифицираните проблеми и в модернизирането на системата от социални услуги в община Балчик.

Общинската стратегия за социални услуги се изпълнява на общинско ниво с общи усилия на всички заинтересовани страни в съответствия с техните компетенции, идентифицираните потребности на групите в риск планираните дейности за посрещането им. Общинските съвети и администрации отговарят за цялостно изпълнение на общинската стратегия за развитие на социалните услуги на тяхна територия.

В Анализа на ситуацията в Община Балчик са дефинирани два основни параметъра –„доходи“ и „възраст“, които в съчетание с други фактори – образование, затруднен достъп до социални услуги, изолираност на населеното място и др., създават рисковете от социално изключване на индивидите.

В резултат от анализа на рисковите фактори са обособени няколко ключови рискови групи, които са обект на въздействието на Общинската стратегия за развитие на социалните услуги. Целеви групи са деца, лица с увреждания, стари хора (възрастни хора в институции и самотни стари хора) и специфични общности и групи в неравностойно положение (непълнолетни и млади родители, хора с основно и по-ниско образование, безработни и етнически общности в неравностойно положение).

Социални услуги, налични на територията на община Балчик:

Специализирани институции

На територията на община Балчик специализирани институции за деца няма, което от своя страна е предпоставка за улеснение процеса на деинституционализация.

Общината разполага със „Сезонен дом за стари хора” в реконструкция, намиращ се в гр. Балчик, в.з „Сборно място”, върху терен публична общинска собственост .

Социални услуги в общността

Общината пряко управлява и кандидатства за социални проекти и услуги, предоставяни в семейна среда или в среда близка до семейната. По своя смисъл услугите представляват алтернатива на настаняването на деца и възрастни в институция.

Домашен социален

патронаж

Услугата е развита като общинска дейност. Ползватели на услугата са 240 лица. Осъществява се на цялата територия на община Балчик.

Услуги, предоставяни по проекти и програми

Услугите „Личен асистент”, „Домашен помощник” и „Социален

асистент” се предлагат от общинската администрация на община

Балчик. Тези услуги са предпочитани, тъй като са най -близко до

семейната среда на нуждаещите

Обществена трапезария

През зимния период /1 ноември – 31 май/ на 80 човека се предоставя социалната услуга

 

Най-развита услуга в общността за възрастни хора е Домашният социален патронаж, който осъществява дейността си както в Балчик, така и в останалите населени места.

В община Балчик услугите за деца и лица с увреждания се свеждат до програмите за домашен помощник, личен и социален асистент, които не могат да обхванат всички нуждаещи.

Средата за лицата с увреждане е достъпна, изградени са рампи за инвалиди в училищата,в административната сграда на общинска администрация Балчик, и в лечебните заведения.

Препоръки, очертани в Общинска стратегия за развитието на социалните услуги

в Община Балчик: Ползвателите на социална подкрепа са носители на различни проблеми, които са решавани в секторите: здравеопазване, образование, жилищна политика, заетост, от което следва като необходимо изграждането на механизми на междусекторно партньорство между институциите за използване на техните ресурси в подкрепа на семействата при преодоляване на бедността и социалната изолация.

Приоритетно да бъдат развити мерки за превенция и услуги за подкрепа на семействата с деца в риск, поради бедност, безработица, лоши битови условия на семействата. Подобряването качеството на живот на семействата, в които има деца с трайни увреждания, зависими от постоянни грижи е възможно чрез предоставяне на алтернативен избор за активно участие в реалния пазар на труда.

Работа на ниво детска градина и училище като превантивна мярка.

Основна цел за подобряване качеството на живот на хората с увреждания, самотно живеещите и старите хора е създаване на условия за ефективно упражняване на правото им на независимост, включително и чрез упражняване правото на труд и намаляване на риска от зависимост от институционален тип грижи.

Националните и оперативни програми за услугите “Домашен помощник”, “Социален асистент” и “Личен асистент” отговарят на всички тези потребности, но поради ограничения си капацитет не обхващат всички нуждаещи, големият интервал между приключване на една програма и стартиране на следваща оставя потребителите на услугата в изключително затруднено положение.

В стратегията са дефинирани също и конкретни препоръки за развитието на услугите за деца и семейства с деца в риск, за пълнолетни лица и хора с увреждания, за стари хора, за наркозависими.

На територията на община Балчик функционират 13 детски градини, разположени както следва: в гр. Балчик работят 2 ЦДГ (ЦДГ №1 „Здравец“ и ЦДГ №3 „Чайка“) и ОДЗ № 2 „Знаме на мира“, в с. Безводица ЦДГ „Пролет“, в с. Стражица ЦДГ „Радост“, в с. Соколово ЦДГ „Звездица“, в с. Сенокос ЦДГ „Мир“, в с. Кранево ЦДГ „Веселите делфинчета“, в с. Дропла ЦДГ „Добруджанче“, в с. Оброчище ЦДГ „Първи юни“, ЦДГ в с. Гурково, с. Пряспа и с. Ляхово.

В гр. Балчик от 1995 г. функционира Център за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс.

В община Балчик функционират 7 учебни институции, от които 6 общообразователни

училища (СУ „Христо Смирненски“ в с. Оброчище, СУ „Христо Ботев“ в гр. Балчик, ОУ „Г.С.Раковски“ в с. Сенокос, ОУ „В. Левски“ в с. Соколово, ОУ „Антим І“ в гр. Балчик, ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в гр. Балчик), 1 специално училище ( ПУИ „Акад. Т. Самодумов“ в с. Кранево).

За децата от населените места без училища е осигурен специализиран транспорт.

Сградният фонд и оборудването са в добро състояние и осигуряват нормален учебен процес. Училищата и детските градини са основно ремонтирани, а оборудването и обзавеждането напълно обновено.

По проект „Глобални библиотеки – България“ на Министерство на културата на шест библиотеки е предоставено оборудване: НЧ “Паисий Хилендарски-1870“ град Балчик, НЧ “Просвета-1900” село Соколово, НЧ “Просвета-1901” село Оброчище, НЧ “Бачо Киро-1939” село Кранево, НЧ “Васил Левски-1959” град Балчик, НЧ „Свобода-1897” село Гурково.

Детските градини в общ. Балчик са изцяло обновени

Читалищната мрежа е основата на културната инфраструктура на общината. В гр. Балчик съществуват 2 читалища (НЧ „Паисий Хилендарски“ и НЧ „Васил Левски“) с общо 750 места в зрителните им зали. Фолклорен танцов ансамбъл „Балик“ и Женски народен хор „Добруджанки” за автентичен и обработен фолклор са сформирани и функционират от 1959 г.

Читалища има в селата Стражица, Гурково, Дропла, Змеево, Сенокос, Соколово, Оброчище и незавършен културен дом в Кранево без зрителна зала. Тези читалища разполагат с общо 2180 места, които осигуряват задоволеност 96,9 места на 1000 души, която е малко по-ниска от средната за страната. Преобладаващата част от селските читалища се нуждаят от ремонт, библиотеките им са с остарял книжен фонд. В някои от читалищата по селата има сформирани групи за автентичен фолклор. В селата Безводица, Дъбрава, Царичино читалищата не функционират. Многообразна дейност развиват само читалищата в града.

Основната част от културния живот на общината е концентрирана в града. Към двете читалища има създадени хорови, театрални и танцови състави, детски школи, фолклорни вокални и инструментални състави. Град Балчик разполага с Градски исторически музей, Етнографски музей, Възрожденски комплекс, Художествена галерия и др.

Богатата колекция на Историческия музей проследява хронологически историята на Балчик от възникването му през VІ в. пр. Хр. до освобождението на града от румънската окупация през 1940 г. В обновените зали на балчишкия музей са представени всички артефакти, открити в храма на Кибела, както и най-ранният прабългарски некропол, а периодът на 12-14 век е отразен с графитокерамика.

Етнографският музей се помещава в красива реставрирана къща на балчишки търговец житар и съхранява уюта на селски и градски тип гостни стаи от края на ХІХ в. На два етажа, чрез автентични предмети, са показани: занаятите – коларство, ковачество, дърводелство, бъчварство; поминъка и бита на балчиклии (работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жетварски инструменти, накити) и др.

Сред обектите, съхраняващи и представящи културни и художествени материални ценности, е и Художествената галерия. Тя има над 40-годишна история. Разположена е в сграда, строена в началото на миналия век. Фондът на галерията включва творби на живописта, склуптурата и графиката от началото на ХХ век до наши дни. Освен постоянна експозиция, галерия та е място за провеждане на рецитали и концерти и център на международни пленери и фестивали .

Възрожденският комплекс включва Взаимно училище и църквата „Св. Никола”. В училищната сграда е представен интериор на класна и учителска стаи от средата на ХIХ век. Интересни са оригиналните образци на хладно и огнестрелно оръжие и други експонати от Възраждането. Патрон на храма „Св. Никола” е покровителят на моряците и рибарите. Църквата е строена в средата на ХIХ век, вътрешната й уредба е дело на тревненски майстори. В нея е подредена постоянна изложба „Възрожденски икони от Добруджанския край”.

Построен е през ХVI в. Дервишки манастир (Текето) се намира в с. Оброчище на пътя за Албена. Почита се като светилище както от мюсюлмани, така и от християни. Къзълбашите вярвали, че там е погребан светецът Ак Язълъ баба, а християните – Св. Атанас.

 


Художествената галерия

Етнографската къща

Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика в Етнографски комплекс „Соколово”. Комплексът функционира от 1997 г.

Културният календар на Общината се отличава с богатство и разнообразие. Практикуват се и фестивални форми за представяне и популяризиране на културното наследство и съвременната култура. Част от проявите са се утвърдили като традиционни. Между тях са Дни на класиката в Балчик, Международен хоров фестивал “Черноморски звуци”, Национален фолклорен фестивал “Море от ритми“, Фестивал на любителските състави “Лазаровден”, Международен форум “Българско наследство”, Фестивал на младите в изкуството “ВИА ПОНТИКА – Балчик 2018”, Международен зумба фестивал, Международния фестивал „Славянски венец” в Кранево, Международния детски конкурс за сценично изкуство „Усмивките на морето”, Международен детски фестивал на изкуствата „Трикси”, Международен фестивал за късометражно кино, Медиен фестивал в Албена, Местните събори са други форми за популяризиране на местните традиции, предизвикващи туристически интерес.

На 17 септември 2012 г. гр. Балчик е удостоен с наградата „Фестивален град на Балканите“. Призът се дава от Балканския алианс на хотелиерските асоциации и е за богатия културен афиш на Община Балчик.

В община Балчик активно работят 11 спортни клуба, 1 професионален и 5 аматьорски футболни клуба. Спортни обекти за масов спорт са спортните площадки и физкултурните салони в училищата, футболното игрище с изкуствено покритие, стадионите и спортните бази в населените места извън Балчик, няколко частни спортни зали. За високи спортни постижения се ползват професионално: новата база на стадион „Черноморец” Балчик, стадионите в село Оброчище, стадионите и спортните бази в КК „Албена”, нов полигон за хвърляния и тренировъчно игрище за лека атлетика. Спортистите в клубовете на възраст 15 – 29 година са над 500.


Стадионът

Спортна зала в учиилще

Морски клуб Балчик

Спортен клуб по лека атлетика

По информация от Техническо задание за изработване на ОУП на община Балчик и аналитична част:

Външните връзки на общината се осигуряват от пътищата от републиканската пътна мрежа.

Първокласният път І-9 (Е 87) е основният обслужващ път за общината. Той обслужва крайбрежното направление: Румъния (Дуранкулак) – Балчик – Варна – Бургас – Малко Търново –Турция. Разположен е периферно в южната част на общината, успоредно на бреговата линия, и обслужва главно туристическите потоци по крайбрежието и преките връзки с регионалния център Варна. Пътят е в сравнително добро състояние.

Второкласната пътна мрежа е представена от:

– ІІ -27 Балчик – Соколово – Сенокос – Добрич – Нови пазар, а оттам и връзка с автомагистрала „Хемус” и първокласния път І-2 Русе – Варна. Този път осъществява връзките на общината с вътрешността на страната в северозападна и западна посока.

– ІІ -71 Оброчище – Батово – Стефаново – Добрич – Силистра.

Двата второкласни пътя осъществяват пътните връзки за сухоземно прехвърляне на товари от пристанищата Русе и Силистра към пристанище Балчик и обратно.

Третокласният път ІІІ-902 Оброчище – Кичево – к.к. „Св.св. Константин и Елена“ – Варна преминава успоредно на първокласния път І-9 и успешно се използва за поемане на товарното и транзитното движение, особено в летните месеци. Прекатегоризираният път ІІІ -9002 Царичино –Дропла – Генерал Тошево обслужва северозападната част от общината.

Общата дължина на републиканската пътна мрежа в община Балчик е 91,4 км, като по-голямата част от нея е в добро състояние. Заедно с добрата пространствена организация и гъстота (174,6 км / 1000 км2) изводът е, че изградеността на републиканската пътна мрежа в общината е добра.

Общинската пътна мрежа включва 108 км бивши четвъртокласни пътища и 28 км местна пътна мрежа, обслужваща главно вилните зони. Гъстотата на общинската път на мрежа за общината е по-висока от средната за областта и страната. От общо 22 населени места, 15 се обслужват от общински пътища, изградени предимно с асфалтова настилка.

Като цяло, пътната мрежа в общината е добре развита и в относително добро състояние.

Пътищата от високи класове не са изчерпили пропускателната си способност, като пътищата от трети клас са с резерв от пропускателна способност. Достъпността до областния център, както и до регионалния център Варна е добра, особено от крайбрежната част на общината, която се обслужва от първокласния път.

В изпълнение на редица проекти се извършва рехабилитация и благоустрояване на общински пътища и улици в гр. Балчик

Пристанище Балчик е част от пристанищен комплекс Варна. Изградено е и функционира от 1969 г. Нарежда се на трето място по големина сред пристанищата по Черноморското ни крайбрежие. Разполага със 165 м кейове, оборудвани с два 5 -тонни портални крана. Пристанището може да приема до 2 малки кораба (5000-6000 т.). За обработване на товарите се използват около 2000 кв.м. открити складови площи, граничен контролно -пропускателен пункт и вътрешен път.

Товарите от и за пристанището се превозват с автомобилен транспорт. Профилирано е само като товарно, осъществява се само износ.

Пътническото движение по море се обслужва от морска гара Балчик. Извършва се с хидробуси до к.к. „Златни пясъци“ и к.к. „Св.св. Константин и Елена“ до Варна, откъдето се осъществява връзката с Южното Черноморие. Основният пътнико -поток е туристически и е намалял чувствително.

От 1983 г. в град Балчик е изградено яхтено-рибарско пристанище с капацитет за 70 яхти.

Източно от град Балчик е изградено летище със специално предназначение. Пистата е в посока север-юг и полетите се осъществяват над морето.

Летището в Балчик е формирано като гражданско през 1935г., когато Южна Добруджа е била в пределите на кралство Румъния. През 1941г. летището става военно и се е използвало от българска и от германска страна. След 1944г. се използва от съветски бойни части и след това до септември 2011 г. е военно.

През 2006г. е сключен договор между „Албена“ АД и военното министерство, и аеропортът в Балчик се е използвал и за граждански полети, но военните са имали приоритет и полетите на Албена са се изпълнявали само тогава, когато не са затруднявали дейността на военно -въздушните сили.

Летището се ползва от малки самолети, които са частни. Освен тях ще кацат и излизат самолети, които са за организирани екскурзии на посетители на българското Черноморие – туристи от Албена и Златни пясъци.


Пристанище Балчик

Летище Балчик
 Яхтено пристанище Балчик